Среднородопска овца

Среднородопската порода овце е създадена чрез масова селекция. Правени са опити за подобряването ú чрез кръстосване с Реплянска и Карнобатска породи, но това се оказало безпреспективно. За   нейното формиране основно са имали значение два фактора – специфичните изисквания на съществуващата система за производство на изделия от вълна и обширните високопланински пасища на   Родопите. Основният ареал на породата е високопланинската част на Среднородопския масив. Животните се използват за месо, мляко и вълна. Представителите на породата са дребни, приземни, с подчертано развит гръден кош. Главата е средно голяма със слабо изпъкнала профилна линия. Ушите са големи и хоризонтално поставении. Краката са тънки и здрави, с много твърди копита, като характерна особеност за породата е, че не страдат от копитни забоолявания, въпреки стръмните и скални терени. Мъжките животни имат силно развити, здрави рога. Опашката е къса, до скакателната става. Руното е отворено, с косичест строеж, а вълната е нееднородна , груба или еднородна полугруба с едри къдрици. Цветът на вивотните е бял и черен, като около 50% от животните са пигментирани. Дължината на вълната е 15 – 19 см., а рандемана е 68.5%. Вълнодобива от овцете майки е 1,5 – 2 кг., а от кочовете до 3 кг. Лактационната млечност е 60 – 85 литра. Живата маса на овцете майки е 30 – 35 кг., а на кочовете 40-50 кг. Биологичната плодовитост достига до 110%.

---

История и ареал

Среднородопската овца е създадена чрез масова селекция в района на Средните и Западните Родопи – около Смолян, Чепеларе, Момчиловци, Смилян, Девин и околните селища. Формирането ѝ е свързано с две неща: нуждите на местното производство на вълнени изделия и обширните високопланински пасища на Родопите. В миналото стада от местните породи са прекарвали лятото по високите пасища, а зимата в равнинните части на Беломорска Тракия. През последните десетилетия броят на овцете силно намалява заради обезлюдяването на планинския район и закриването на текстилната промишленост.

Външен вид и руно

Овцете са приземни, със среден размер глава, широк и дълбок гръден кош и здрави крайници и копита. Именно това им позволява да използват стръмни склонове. На челото най-често има кичур вълна. Опашката е къса, до и малко над скакателната става, с характерно мастно удебеление в основата. Срещат се два типа руно: кабарляв (рядка, груба, смесена вълна с дълги осилести влакна) и рудав (полугруба вълна с едри къдрици). Вълната е бяла, черна, бежова или кафява, като около 30–40% от овцете са с пигментирано руно.

Продуктивност

Средните стойности при овце на 2,5-годишна възраст (2015–2018 г., данни на асоциацията) са: живо тегло около 39 kg при овцете и 68 kg при кочовете, вълнодобив около 2,3 kg от овца и 3,5 kg от коч. Дойната млечност за 150–180 дни лактация е 45–60 l, а плодовитостта е 100–115%. Млякото е с висока масленост (по планови параметри около 7,9–9,5% мазнини).

Развъдна програма и селекция

Асоциацията работи по утвърдена развъдна програма на породата. Животните се идентифицират с пластмасови ушни марки (или татуировка) на дясното ухо с индивидуален развъден номер. Такъв номер получават само агнетата с регистриран произход, преценени и одобрени за разплод при отбиването.

Първоначалната оценка и подборът на агнета за разплод се правят на 75–100 дни. За разплод се оставят агнета с минимално живо тегло 18–20 kg при мъжките и 16–18 kg при женските. Първата бонитировка е на 18-месечна възраст, при влизането в основното стадо.

При бонитировката животните се класират като Т+ (изключителни представители на породата, потенциални кочопроизводители и животни за изложби), Т (типични, покриващи всички изисквания), Т− (отстъпват по единични белези, но като цяло покриват стандарта) и Т−− (не отговарят на стандарта).

Често задавани въпроси

Къде се отглежда Среднородопската овца?

Основно в Смолянска област и част от Кърджалийска – в Средните и Западните Родопи и по високите части на Източните Родопи.

С какво се отличава Среднородопската овца?

С приземното си тяло, здравите копита, приспособени към стръмни планински пасища, и с ценната вълна в бяло, черно, бежово и кафяво. Овцете са обикновено безроги, а кочовете са с добре развити рога.

Каква е целта на развъждането?

Съхраняване на породата като ценен генетичен ресурс на България чрез чистопородно развъждане и поддържаща селекция, с контрол на инбридинга.