Родопски цигай

Животните от порода цигай имат общ корен с древните мериносови овце. Създаването на тази порода е започнало в древна Тракия по еволюционен път чрез селекция на цакела, като получените овце са със затворено руно и по-качествена вълна. В наши дни Родопския цигай се сформира чрез поглъщателно и възпроизводително кръстосване на местни породи с чистопородни цигайски кочове. В началния етап на породообразуване са използвани и тънкорунни кочове от породите Меринофлайш и Кавказка. Животните се използват за месо и вълна. Овцете са с компактно тяло. Главата е клинообразна с права профилна линия. Ушите са прави и средно големи. Животните са приземни с дълбоки гърди, здрава костна система, копита и конституция. Обраслостта на главата е до линията на очите, а на краката – до коленните и скакателни стави. Срещат се животни с малки тъмни или черни петна по носа, ушите и краката. Кочовете са с добре развити охлювообразни рога, рядко се срещат женски с малки рогчета. Опашката е дълга, тънка и зарунена. Руното е бяло и затворено, а вълната е еднородна, бяла и полутънка. Цветът на животните е бял, с характерен блясък и къдрици. Дължината на вълната е 8 – 9 см при женските и 8 – 15 см при мъжките екземпляри. Нежността на вълната е 46 – 50 качество. Рандеманът е до 60%. Вълнодобивът е 3 – 3, 5 кг. при овцете майки и 5 – 6 кг. при кочовете. Лактационната млечност е 80 – 85 литра. Живата маса на кочовете е 70 – 80 кг., а на овцете майки – 45 – 50кг. Биологичната плодовитост е 105 – 110 %.

---

Произход и създаване

Цигайската овца има древен произход и се свързва с мериносовите овце от Мала Азия, разпространили се на Балканите. Родопският цигай е създаден в планинската част на Родопите, Рила, Пирин, Средна гора и Странджа-Сакарския район чрез поглъщателно и възпроизводително кръстосване на местни овце с цигайски кочове, предимно от приазовски тип – с по-висока плодовитост, скорозрелост и месодайност. В България са признати две цигайски породи – Старопланински и Родопски цигай.

Външен вид

Животните са средно едри, с компактно тяло, здрава костна система и твърди копита, с жив темперамент и добра подвижност. Главата е средно дълга с права профилна линия, ушите са прави. Кочовете са с охлювообразно навити рога, женските са безроги, понякога с къси рогчета. Главата и краката под ставите са покрити с къси бели косми, а опашката е дълга и зарунена.

Продуктивност

Овцете са с живо тегло 40–60 kg (средно 45–48 kg), кочовете – 70–85 kg. Агнетата растат интензивно – до отбиване достигат 28–35 kg по някои данни. Вълната е еднородна, полутънка, с характерна къдрица и дължина 9–12 cm при майките; настригът е 3–3,5 kg от майка за 12 месеца растеж. Дойната млечност е 45–60 l при лактация 150–210 дни, с 6,2–8,5% мазнини в млякото, а плодовитостта е 100–115%.

Развъдна програма и селекция

Асоциацията работи по утвърдена развъдна програма на породата. Животните се идентифицират с пластмасови ушни марки (или татуировка) на дясното ухо с индивидуален развъден номер. Такъв номер получават само агнетата с регистриран произход, преценени и одобрени за разплод при отбиването.

Първоначалната оценка и подборът на агнета за разплод се правят на 75–100 дни. За разплод се оставят агнета с минимално живо тегло 20–24 kg при мъжките и 19–22 kg при женските. Първата бонитировка е на 18-месечна възраст, при влизането в основното стадо.

Често задавани въпроси

Къде се отглежда Родопският цигай?

В планинските райони на Южна България. През 2025 г. в родословната книга на асоциацията са вписани 7 962 овце от породата. Според развъдната програма от 2020 г. асоциацията е работела с ферми от областите Смолян, Кърджали и Благоевград.

За какво се използва породата?

Ценена е заради месодайните качества, добрия растеж на агнетата, полутънката вълна и млякото при добра адаптивност към суровите планински условия.

Какви са целите на селекцията?

Чистопородно развъждане с повишаване на плодовитостта с 5–10% и на млечността с 10–15%, при запазване на добрата адаптивност и жизнеспособност на породата.