Каракачанска овца

Каракачанската овца е най-старата порода на Балканския полуостров, която се използва за добив на вълна, мляко и месо. Тя е широко разпространена в планинските и полупланински райони на страната. Създадена е чрез народна селекция. Тя в генетично най-близката порода до дивия представител Ovis ammon musimom. Важна особеност на породата е издръжливостта ú на неблагоприятни климатични условия и високата резистентност към заболявания. Животните са дребни с компактно телосложение, с жив темперамент, енергични и подвижни, способни да извършват значителни преходи. Овцете са безроги, а кочовете рогати. Опашката е къса и тънка. Руното е отворено с фетилест строеж, а вълната е остра, смесена и груба. Дължината на вълната достига до 35 см., а рандемана е 60 %. Вълнодобива е 2,5 – 3 кг. при овцете майки, а при кочовете достига до 4 кг. Лактационната млечност варира от 60 до 85 литра. Живата маса на овцете майки е 30 -35 кг, а на кочовете – 40- 45 кг. Биологичната плодовитост е 105%.

---

Произход

Каракачанската овца е от цакелски (примитивен) тип – местните породи от този тип произлизат от европейския муфлон. По данни на изследователи Каракачанските овце са най-чистата форма на цакелската овца. Разпространена е на Балканския полуостров; в България се отглежда основно в планинските и полупланинските райони на югозападната и южната част на страната. Непретенциозна е и е подходяща за екстензивно отглеждане там, където природните ресурси са бедни.

Външен вид и руно

Породата е сравнително дребна, жива и пъргава, с компактно тяло, широки и дълбоки гърди и здрави копита. Крупата е свлечена, което се свързва с паша по силно наклонени терени. Кочовете са със спираловидни рога, овцете майки преобладаващо са безроги. Вълната е смесена, груба, на дълги фитили (до 30–35 cm), най-често от светло бозава до черна. Структурата ѝ е здрава и е подходяща за изделия от естествено оцветена вълна. Агнетата се раждат частично покрити с „кучешки“ влакна.

Продуктивност

Живото тегло е 50–65 kg при кочовете и 30–45 kg при овцете; от кочовете се получава до 3 kg вълна, от овцете 1,8–2,5 kg. Дойната млечност е около 40–65 l, а млякото е с 6,5–8% мазнини. Плодовитостта е около 100–110%, като близнене е рядко. Агнетата са жизнени и до 120-ия ден достигат 25–27 kg.

Развъдна програма и селекция

Асоциацията работи по утвърдена развъдна програма на породата. Животните се идентифицират с пластмасови ушни марки (или татуировка) на дясното ухо с индивидуален развъден номер. Такъв номер получават само агнетата с регистриран произход, преценени и одобрени за разплод при отбиването.

Първоначалната оценка и подборът на агнета за разплод се правят на 75–100 дни. За разплод се оставят агнета с минимално живо тегло 16–18 kg при мъжките и 14–16 kg при женските. Първата бонитировка е на 18-месечна възраст, при влизането в основното стадо.

При бонитировката животните се класират като Т+ (изключителни представители на породата, потенциални кочопроизводители и животни за изложби), Т (типични, покриващи всички изисквания), Т− (отстъпват по единични белези, но като цяло покриват стандарта) и Т−− (не отговарят на стандарта).

Често задавани въпроси

Колко са Каракачанските овце в България?

По данни на Националния регистър към 2020 г. у нас се отглеждат малко над 11 000 овце от породата, с които работят три развъдни организации. В родословната книга на нашата асоциация през 2025 г. са вписани 1 276 овце.

Подходяща ли е за планината?

Да – устойчива е на заболявания и на сурови климатични условия, пъргава е и може да извършва големи преходи в търсене на храна.

Каква е целта на развъждането?

Съхраняване на породата като ценен генетичен ресурс чрез чистопородно развъждане, като се пази и съотношението между кабарляв и рудав тип руно.